История


Преди идването на испанците и португалците, земите на днешен Уругвай са обитавани от индианци, главно от племето чару̀а. Първото сериозно селище, основано от европейците, е Колония дел Сакраменто(1680) – важна крепост издигната на източния бряг на Рио Плата, многократно превземана ту от португалци, ту от испанци. По-късно, през 1726 е основан и Монтевидео, като основно пристанище в естуара на Рио Плата.


През 1798,1806 и 1807 Англия прави няколко опита да превземе земите на Вицекралство Рио де ла Плата, но те са успешно отблъснати от обединените войски на Монтевидео и Буенос Айрес.
През 1822 Бразилия окупира територията на днешен Уругвай. След продължилата близо 6 години Бразилска война, през 1828 Уругвай извоюва своята независимост и се формира като държава.

Американската Швейцария
В края на 19 век Уругвай завършва формирането си като демократична държава и постига забележителни икономически и социални успехи. Уругвай става една от първите страни, установили правото наразвод със закон (1907), както и правото на жените да гласуват. Също така е втората държава в света, която със закон регламентира задължително и безплатно основно образование (1877).
В икономиката се възприема политика на държавен протекционизъм на местните стоки, за сметка на вносните европейски такива. Всичко това дава отражение и в други сфери – перфектна инфраструктура, здравеопазване и образование на европейско ниво, най-високата сграда в Латинска Америка за дълги години ( Паласио Салво – 1925 г), най-големият стадион в света (Сентенарио), двукратен световен шампион по футбол (1930 и 1950) – всичко това дава основание страната да стане международно известна като „Американската Швейцария“ през този период.


Военна диктатура (1973-1985)
Към края на 1950 г Уругвай навлиза в сериозна икономичeска криза, която дава отражение и в политическия живот на страната. 60-те години са белязани от надигането на леви движения. Срещу тях се надигат ултрадесни формирования, главно сред студентите, и влизат в чести преки стълкновения по улиците на големите градове. Хаосът, обхванал държавата, се използва добре от военните, които постепенно стават основен играч на политическата сцена. Всичко това завършва в крайна сметка с държавен преврат.
На 27 юни 1973 г действащият президент Хуан Мария Бордабери с помощта на военните разпуска парламента и обявява т.нар. Държавен Съвет, който изземва всички държавни функции. Болшинството от уругвайското общество незабавно се обявява против преврата и е подложено на продължителни репресии. Задържани са лидерите на левицата, както и много граждани, изявили своята позиция. В уругвайски затвори умират над 1000 политически затворници, а други 140 са в неизвестност и до момента.

Промените започват бавно в началото на '80-те години, за да се стигне до пълното оттегляне на военните от властта и избирането отново на изцяло цивилно правителство на 1 март 1985 г.

В момента президент на Уругвай е Хосе Мухика.
По своето устройство Уругвай е президентска република. Това е най-демократичната държава в Латинска Америка, според доклад на британското списание The Economist – заема 27 място от общо 167 изследвани държави. Има и едно от най-ниските нива на корупция. Заедно с Чили заема първо място в Латинска Америка по най-нисък показател „Индекс за възприятие на корупцията“ на организациятаПрозрачност без граници.